Гледах много дъщеря, опитах се да не й натрапвам идеите си за живота, да слушам и чувам сигналите, които ми дава. Ето защо мога да кажа, че съм станала майка Монтесори още от появата на бебе в живота ми – семената на знания и умения са посяти от дълго време. С появата на собственото си дете имах възможността да наблюдавам как ще покълнат.
Всеки път, когато някой, когото познавате, е учител по Монтесори, ми казваха за това кои играчки и как играе дъщеря ми, как изглежда дъщеря, къде купувам книги за нея. Много от тях са се интересували от самия метод Монтесори, затова са вярвали, че ако детето им има само дървени играчки, го възпитават около Монтесори.
Трудно ми беше да им обясня, че за мен възпитанието на Монтесори не са играчки, книги и мебели, а нещо повече. Нещо по-дълбоко, отвъд границите на пазаруването. Това е нещо като мироглед. Тя е някъде вътре, в сърцето, и това е точно това, което, според мен, запълва както дървени играчки, така и ниски мебели, и разумни, спокойни книги за деца, означаващи. В тази статия исках да събера всички части от това цяло и да споделя с вас какво мисля по темата за възпитанието на Монтесори.
Умът на детето
Може би да започнем с факта, че е важно да разберем, че едно дете от момента на раждането му е интелигентно същество. Той знае как да наблюдава, да изразява нуждите си, умее да прави изводи и постоянно се учи. Това не е „чиста дъска“, на която възрастен може да напише всичко. Това е независим, индивидуален човек в малко тяло с огромен потенциал. Затова от самото начало е достойно за уважение и подкрепа, както и всички ние, независимо от възрастта.
Доверието на детето
Втората точка следва от първата – това е доверието на детето. Доверие на вътрешния му учител, в неговия абсорбен ум, на инстинкта му за самосъхранение, на нуждата му от развитие и постоянно движение напред. Вярвайки на детето, ние уважаваме неговата независимост и дейност. Не искаме да се грижим за него. Ние сме наоколо, когато имаме нужда. Но ние даваме свобода и позволяваме на вътрешния учител във всяко дете да се държи и да се изгражда.
Стойността на независимостта
стойността на независимостта. Дълго време, работейки с деца в детската градина, научих голямо уважение към децата и тяхната дейност. Наблюдавайки как се изграждат, осъзнах, че самоуправлението и независимостта от възрастен е огромна инвестиция в развитието на детето. Може би нищо не развива личността му толкова, колкото независимите действия.
Затова позволявам на дъщеря си да прави независими открития всеки ден, без да се намесва в това, което може да направи сама. Виждайки колко важно е и най-малкото независимо действие за нея, посвещавам времето, силата и енергията си, за да му осигуря условия за независимост от възрастен. Всеки път, постигайки поне малко успех сам по себе си, цъфти и това е голяма радост за мен.
Независимостта е една от ключовите понятия в педагогиката на Мария Монтесори и е важно да се помни, че тя започва не от три-седем години, а от първите месеци на живота, когато детето показва желание да направи самостоятелен избор. Например, за да достигне играчката, която му харесва, да слезе от ниско креватче / матрак, да пълзи към обекта, който го интересува – всичко това създава дете, му дава увереност в способностите му и радостта от отварянето на света.
Като позволяваме на децата да действат независимо, ние не само инвестираме в тяхното развитие, но и им помагаме да бъдат по-уверени и активни, което в бъдеще също ще бъде важно и необходимо за тях.
Ръково и мозъчно развитие
Мария Монтесори пише, че мозъкът на детето се развива през ръката, така че е много важно да се позволи на децата да се докосват, събират, да получават, да усещат, да инвестират, да преминават през тези обекти, които виждат в средата си.
Доста често родителят е ограничен дейността на детето само с играчки, като му е взел храна за развитие, тъй като най-важното и най-интересното за детето е в тези неща. Колкото повече бебето има сензорно и тактилно преживяване, толкова по-добре се храни и следователно развива мозъка му. Разбира се, ограничаваме активността на детето в разумни граници, като гарантираме неговата безопасност, но всички други неща и предмети от околната среда могат да станат най-добрите играчки за него.
Уважение към личността на детето
Каквото и дете, той е преди всичко човек – индивид, с неговите нужди, желания, черти и цел. Уважението към неговата личност е един от най-важните компоненти на Монтесори възпитанието. Много често възрастните забравят за това, опитвайки се да вкарат детето в идеите си за това какво трябва да бъде, какво искат да го видят. Това води не само до деформация на личността на самото дете, но и до унищожаване на отношенията с близък възрастен.
Монтесори ни учи на приемане и разбиране, както и уважение към личността на един малък човек. Много е трудно за родителите да се съобразяват с мнението и желанията на бебето, но все пак е много важно да се направи – уважавайки детето, учим го на уважение към другите и му помагаме да се чувства важен и достоен за уважение. Не винаги е лесно, не винаги е възможно, но мисля, че си струва да се върви в тази посока, изграждайки уважителни отношения от самото начало.
Ролята на един възрастен
Именно в Монтесори педагогиката ролята на възрастен е специална. Той е наблюдател, слуга на детето. Гледайки детето, ние се научаваме да го разбираме. Наблюдението е инструмент, който ни помага да насърчаваме развитието, да помагаме на детето да расте, да създава себе си, да придобива независимост.
Само като наблюдаваме, можем да разберем на какъв етап от развитието е детето, какво е важно за него и се интересува в момента, защо се държи по този начин, а не по друг начин. В ежедневието постоянно наблюдавам дъщеря си и всички тези играчки и материали, които й предлагам, се основават на тези наблюдения, защото само с този подход имам шанс да стигна до точката и да й дам това, от което се нуждае. Виждам дали е готова за малки независими действия, предлагам тя да опита, да покаже възможните си възможности и да реагира на това, което ми показва в отговор.
Нямам ясен план за неговото развитие. Никога не знам кога ще седне на тенджера или ще се научи да яде с лъжица, предлагам й и наблюдавам какво ще се случи по-нататък, без да оценявам поведението й и да не очаква бърз резултат. Накрая тя ще научи всичко, но бих искал да я накарам да го направи с удоволствие.
Съвместни дейности
Много често Мария Монтесори е обвинявана, че е отнела детството си от деца, забранявала е играчки и им е дала предмети от ежедневието. Но, ако гледате деца, ще видите, че много повече от играчки, които се интересуват от реални предмети и съвместни дейности с възрастен.
Никакви музикални и интерактивни играчки не са сравними с прането, миенето на съдове, почистването и готвенето. Ето защо е важно, доколкото е възможно, да се включи дете в ежедневните дела, да му се позволи да участва или поне да наблюдава какво прави майката. Понякога не е лесно, тъй като детето е по-преподавателно, отколкото помага, но с нещо, което трябва да започнете, бавно помагайки да овладеем обичайните действия за нас. Тогава бебето бързо ще стане наш асистент в домакинската работа, а това е голяма радост за цялото семейство.
Важно е и трябва да организирате пространството на кухнята, банята, спалните, така че детето да има възможност да участва в ежедневните дела.
Стимули и наказания
Поколението на нашите родители не представлява възпитанието на детето без наказания и стимули. Много често от устата им можете да чуете оценките за поведението на детето, а често и неговото – само послушен, беден, добро-лошо. Разбира се, това няма най-добрия ефект върху формирането на личността.
Нашата задача не е да оценяваме детето и неговото поведение, а да го научим да функционира в света на възрастните, да му помогнем да получи независимост и да се чувства уверен. Ето защо в ежедневието е важно да откажеш наказание и награди, вместо да дадем обратна връзка на детето – ние не го правим, опасно е, направи всичко правилно, успя, направи го правилно и т.н. Подобни твърдения помагат на бебето да разбере границите, в които съществуваме, но не унижават неговата личност.
За едно дете е важно да можете да оцените себе си и да почувствате удовлетворение / недоволство от извършената самостоятелно работа. Оценявайки, ние се възползваме от тази възможност от него.
Наблюдение
Това е най-важният метод в Монтесори педагогиката. Той е този, който ни позволява да разберем по-добре детето и да му създадем такава среда, в която той може да намери това, от което се нуждае за развитие. За да можете да наблюдавате детето, е важно да вземете пасивна позиция, да премахнете „царевицата на възрастен“ от главата и да седнете на кляканията, за да наблюдавате как бебето ви вижда света и какво го интересува.
Наблюдението помага за съвместни дейности, безплатна дейност, разходки. Тук е важно да не се намесвате в това, което детето прави, ако то не застрашава неговата безопасност или околните хора. Просто бъдете там, давайки инициативата на детето, позволявайки му да бъде домакин. Всеки от нас ще направи огромен брой открития. Затова наблюдението е толкова важно и то трябва да се практикува.
Детето е част от нашия живот
И накрая, искам да кажа, че може би не винаги успяваме да бъдем перфектните родители на Монтесори. И това е и живот, това е нашата умора и житейски трудности. Не се карайте, ако нещо не се получи. Не оценявайте, сравнявайте се с другите. Вероятно най-важното е посоката, която избираме и по която се опитваме да продължим напред с детето, а не 100% идеалната среда у дома и постоянното засягане на майката в техните отговорности.
Детето е част от нашия живот. Постоянно ни наблюдава, научава се от нас всичко, поглъщайки като гъба за това, което му предлагаме. Затова е важно да си спомним английската поговорка „Не отглеждайте дете, пак ще бъде като вас. Повишете себе си.“