Как преодолях страха си от кърмене на обществени места

28 февруари 2018
Как преодолях страха си от кърмене на обществени места

Кърменето винаги ме е побърквало от страх. Мисля, че наистина имах нелогичен страх от него. Мразех да виждам кърмещи жени на обществени места, техните бебета залепени за гърдите им като очарователен по странен начин паразит, впит в някой бозайник. Нещо леко отблъскващо, но което все пак решавате да осиновите или задържите. Аз определено бях „за“ покриването; не смятах, че някой трябва да демонстрира подобно поведение публично. „Не искам да виждам тази гадост, докато се храня в ресторант“, мислех си аз, с отвращение към една майка.


Ето ме 12 седмици след раждането. Сега съм на противоположния край на спектъра – като пет пари не давам кой ме гледа, докато кърмя на обществено място. Съпругът ми се вълнува много повече от мен, когато трябва да си извадя гърдите щом моето скъпо момченце поиска. Веднъж, от нетърпение да вечеряме навън, той ме попита: „Защо просто не отидеш да го накърмиш в тоалетната?“ „КАК ПЪК НЕ – отговорих яростно. – Ресторантът не сервира на хората вечерята в тоалетната, така че и аз няма да храня сина си там. Ако не им харесва, могат да гледат другаде.“ Смесицата от шок и смущение на лицето му не беше за изпускане.


Първият път, в който кърмих на обществено място беше, когато отидох на първото си събиране с млади майки. Бях намерила групата във Facebook и най-накрая събрах кураж да отида и да се срещна с тези други майки, с които дотогава си бях общувала само виртуално. Оказа се, че събитието се провежда в едно винарско шатó и майките, количките и одеялата бяха пръснати навсякъде из главния закрит двор на винарната. Нямаше много други гости в 11:00 ч. „Майчино царство“ – подсмихнах се, докато си поръчвах чаша вино.


До обяд бяха дошли още много посетители. Някои бяха седнали близо до нас покрай покритата пътека, други бяха на масите за пикник на слънце. Имаше едно семейно парти на съседната поляна. Колкото повече стояхме, толкова по-гладни ставаха бебетата. Започнах да виждам всякакви начини за кърмене извън дома. Някои майки хранеха с не толкова обидното шише, дали защото бебетата им бяха на адаптирано мляко, или се бяха изцедили и приготвили шише, за да избегнат публичното разголване. Други майки, очевидно имайки опит, бяха облечени с рокли или блузи за кърмене и дискретно осъществяваха директен контакт между зърното и гладната устичка. Но най-заинтригувана бях от една татуирана майка около моята възраст, която носеше широк потник, но въпреки това беше свалила едната си презрамка, вятърът я полюшваше, докато бебето ѝ сучеше, а главата му беше единственото нещо, което закриваше гърдата ѝ от любопитните погледи. Вероятно се бях вторачила, неуместно, но бях очарована. Бях заинтригувана. Бях вдъхновена. Тя просто прави това, което е естествено, а аз го намирах за толкова скандално. Тя очевидно не се интересуваше кой я гледаше.


После беше мой ред. Бебе T беше много гладен, така че извадих от чантата си безкрайно дългия си шал, който мислех да сгъна на две като покривало за кърмене и след това да продължа, мъчейки се да балансирам Т в скута си, да придържам главичката му, да повдигна тениската си, да разкопчая сутиена си за кърмене и едновременно с това да покрия и двама ни с шала. В такъв горещ Августовски ден е излишно да казвам колко обилно се потях и то по-вероятно повече заради притеснението, отколкото заради горещината. Мъчихме се да се слеем в едно, шалът се изплъзваше от рамото ми. Когато Т най-сетне си хвана своя ритъм и се хранеше доволно, аз правех каквото можех, за да го придържам, докато се уверявах, че тениската ми покриваше, онова, което главата му не можеше да покрие. Малко след като се нахрани, напълни пелената и я смених. Почти веднага след това повърна по цялата ми тениска. Под тениската се усещах страшно мокра, но ако огладнееше отново, нямаше да имаме пласт за уединение.


И ето, че огладня. Още веднъж се измъчих с твърдата и непрощаваща материя на шала, потейки се през цялото време, когато си помислих: „ДОТУК БЯХ.“ Издърпах шала от себе си. Почувствах се толкова свободна, колкото голата ми гърда на свежия въздух и усетих облекчение. Не ми пукаше кой щеше да погледне от масите с бутилки вино на двора и да ме види. Не ми пукаше кой от семейното парти щеше да мине край мен по пътеката към главната сграда. Най-после бяхме свободни да се храним и свържем на спокойствие и нямаше как да сме по-щастливи.


Този ден беше повратният момент за мен. Видях кърменето по много по-различен начин отпреди, отчасти благодарение на татуираната майка от съседната маса. Не само че се чувствах свободна да се покривам или да не се покривам, както и се чувствах удобно на обществени места, но и подкрепям всеки начин, който майките са избрали, за да се покрият. Малко неща са по-страхотни от майка, грижеща се за бебето си с най-древния и емоционално свързващ акт и това никога не бива да е повод за срам. Така че давайте, майки, освободете се и развейте гордо флага на майчинството.


Източник: "How I overcame my fear of breastfeeding in public" - превод от Английски език: ZaMama.eu
https://themilkleech.com/2016/09/21/how-i-overcame-my-fear-of-breastfeeding-in-public/

Случайни мнения из случайни форуми, но неслучайно "ЗА!" дрехите за кърмене

прочети още
Полезни връзки
9 септември 2017

Как да се свържете с...

прочети още
Що е то ЛИОСЕЛ?
5 октомври 2017

Устойчивата алтернатива на памука

прочети още

Следвайте съветите, за да сведете до минимум риска от раздразнение на кожата

прочети още
След изпирането
26 септември 2017

Как да третирате Вашето пране след изпирането

прочети още

При правилно зареждане на Вашата пералня можете да спестите пари и електроенергия

прочети още

Открийте как да сортирате и третирате предварително Вашето пране

прочети още
Грижа за дрехите
26 септември 2017

Какво означават най-разпространените символи за поддръжка на дрехите

прочети още

Какво да сложим в багажа за болницата

прочети още